Изгубеното изкуство на негатива
Силвио Коен прави това от години. Накиснете, изплакнете, накиснете, изсушете, повторете. Тридесет и пет милиметров, междинен формат, остарели фотоапарати, нов филм. Аналогова работа в цифровата епоха.
„ Когато кажа на приятелите си, че към момента създаваме, те се смеят “, сподели Коен. „ Усещането е друго. Финалът е друг. “
Коен работи в 42nd Street Photo, един от дребното остарели магазини в Ню Йорк, които към момента развиват филми. Те се занимават с това в продължение на един век, яхвайки приливите и отливите на медиума – от първия спад на кино лентата през 2000-те, до устойчивото му завръщане при започване на 2010-те, до преоткриването му от още едно ново потомство стрелци през 2020-те.
Но в този финален подем — роден от блокировките от ерата на Covid — Коен видя, че един от най-ценните съставни елементи на практиката е загубен.
Leica; класическите Fujifilm консумативи за еднократна приложимост също се завръщат. За доста млади стрелци упованието и забавеното погашение на кино лентата са добре пристигнал мас за денонощната експозиция на приложения като Instagram. следващо повишаване на вълната за медия, която настойчиво отхвърля да отиде безшумно в цифровата нощ. По-малко от десетилетие откакто цифровите фотоапарати превзеха пазара през 2004 година, New York Magazine предвижда „ аналогов подем “ през 2011 година Time разгласи кино „ завръщане “ през 2017 година През 2022 година Axios означи балонизиращо повишаване на цените на кино лентата (феноменът се дължи на до нараснало търсене и дефицит на предложение в епохата на пандемията). Estate “, един от неговите планове, употребява поредност от негативи, открити от брачната половинка му в антикварен магазин, с цел да опише историята на фамилна отмора от средата на века.Отнемането на негативи е доста по-последствено събитие от чиновническия хаос. Това е в основата на неразрешените въпроси по отношение на авторското право и художествената благосъстоятелност.
Дийл, юристът, знае от първа ръка. Повече от десетилетие той пази правосъдно дело в Чикаго за работата на Вивиан Майер, утвърден махленски фотограф, който снима хиляди изображения от 50-те години на предишния век. Работата на Майер не беше открита до гибелта й, когато сътрудник по недвижими парцели има негативите на Майер посредством кьорав търг. Това докара до продължителна правосъдна борба за това кой има правата — не върху негативите — върху работата на Майер, която към момента не е позволена.
Вероятността всеки фен на киното да бъде посмъртно повдигнат като махленски стрелец на едно потомство - е, това са дребни шансове. Но може би става дума не толкоз за евентуална популярност, що се касае за креативно старание. В последна сметка, означи Олесен, има нещо постоянно в негативите. След 50 години внуците му може даже да нямат достъп до корав диск или компактдиск с цифрови файлове.
Но за вековни негативи? „ Мога да го издигна до небето “, сподели той. „ Те са неотложно налични за мен. “
